Пътеводител_за_родители_на_бъдещи_петокласници.pdf | |
File Size: | 2267 kb |
File Type: |
Как да контролираме гнева си?
От Елена Дянкова
Искаме да го приемем или не, факторът, който оказва най-силно въздействие върху развитието на нашите деца, е начинът, по който се отнасяме към собствения си гняв. Ако ние реагираме зряло на своя гняв, тогава им осигуряваме един здравословен климат, в който те не се чувстват застрашени, поради нашите изблици на раздразнение, непредсказуемост и непостоянство. В такъв случай, децата израстват, без да са преживели болките и скърбите, с които много от нас се борят като възрастни и днес.
Това ги прави цялостни, зрели и стабилни личности, които са отгледани с любов, мир и приемане. Като възрастни те ще могат напълно да разгърнат потенциала, даровете и таланатите в себе си, да бъдат едни целенасочени, зрели, преуспяващи, сърдечни, загрижени и откликващи, уважавани в обществото възрастни хора. И обратно, когато ние като родители не владеем добре гнева си, тогава нараняваме самочувствието и достойнството на нашето дете. То не умее да общува с другите, да преодолява и да се справя със стреса, правилно да възприема света и здравословното изграждане на неговата идентичност. Несправянето с нашия собствен гняв става причина децата ни да имат самоотбранително поведение, насочено срещу всеки авторитет.
Ние всеки ден попадаме в ситуации, в които имаме избор, как да се справим с гнева си. Преди да научим детето си, как да реагира на своето негодувание, трябва първо ние да погледнем към себе си.
Първата стъпка към зряло изразяване на гнева е готовността ни да поемем отговорност за него. Това съвсем не е лесно, защото много по-удобно е да упрекнем за гнева си някой човек или обстоятелства. За съжаление, много хора използват яда като извинение за своите действия или за отношението си. Истината е, че тези хора съзнателно или несъзнателно търсят и използват поводи да се разгневят, за да могат после да оправдаят постъпките си. Много често ние дори не осъзнаваме, че сме гневни: тогава, когато чувстваме ревност, безсилие, самосъжаление или болка, не си даваме сметка, че в основата на всичко е гневът. Но това, че не разпознаваме гнева си, не означава, че нашето дете не го чувства. Ако ние продължим по този начин или отказваме да поемем отговорност за гнева си, нашите деца ще започнат да ни уважават по-малко. Правилно е веднага, когато усетим гнева си, да признаем: „Ядосана съм!” Това е първата стъпка към поемането на отговорност. Всъщност, никой друг не е отговорен за моя гняв – дали аз ще избера да бъда ядосана, дали ще обвиня някого или нещо затова или ще поема отговорност за моето избухване, дали ще нараня или обидя моето дете и какво поведение ще имам – ВСИЧКО това е МОЯ ОТГОВОРНОСТ!
Една от големите грешки на родителите, които не са се научили да изразяват зряло гнева си, е да обвиняват детето си за това, че са ядосани. Причината може да бъде напрежение или неразрешен инцидент в работата, натрупана преумора, финансов или емоционален стрес. Но когато те се приберат в къщи, всичко у детето започва да ги дразни. Тогава чашата прелива и те стоварват върху него цялото насъбрало се през деня напрежение, като го упрекват, че е виновно за раздразнението им. Ако правят това системно, резултатите ще бъдат трагични.
Какво да правим, когато сме ядосани?
Д-р Рос Кембъл, психиатър с дългогодишна практика по проблемите на децата, юношите и възрастните, в своята книга „Деца в опасност” /„Нов човек”, 2000г./ съветва родителите: „Когато сте с детето си и се случи нещо, което предизвика вашия гняв, как би трябвало да се държите? Ако можете да реагирате в рамките на тези три думи – ТВЪРДО, НО ДОБРОНАМЕРЕНО – ще се справите чудесно. Не забравяйте, че децата са особено чувствителни към всеки гняв и раздразнение и се страхуват, че ще ги стоварите върху тях. Когато сте ядосани, те знаят това и изпитват към вас безкрайно облекчение и благодарност, ако останете добронамерени.”
Това, което аз правя, е да си дам малко време посред „бурята” и незабавно да изляза от стаята. Банята се оказа добро място, за да размисля за ситуацията и да взема решение за изхода: какво да кажа с по-спокоен и овладян тон, какво полезно да извлека от ситуацията. Това ми се е налагало, както в ранната детска възраст, така и през тинейджърските години на дъщеря ми, когато емоциите избухват внезапно и натискът за незабавно вземане на решение е голям.
Едва когато вече бяха минали години от моя брак, аз разбрах, че конфликтите, както в брака, така и във всяко взаимоотношение, могат да бъдат градивни, а не задължително опустошителни и разделящи хората. Това се определя от желанието на двете страни /в случая, от способността на родителя/ да разрешат конфликта, а не да го пренебрегнат и „забравят”, като заедно с това погребат емоциите си или преживеят цялата негативна емоционална палитра и помитащия ураган от обиди, викове, негативни изблици и думи, за които после съжаляват. С времето научих, че конфликтът може да бъде ценен урок за това, къде се намирам сега и как по-добре да се справя със следващия сблъсък. Правилно разрешеният конфликт ми помагаше да се приближа по-близо към моето дете и след това ние преживявахме по-голяма близост в нашето взаимоотношение. Всичко това премахна страха ми от сблъсъци и гняв, а всяко несъгласие започнах да приемам като възможност да се приближа повече до дъщеря си.
Друг ценен урок, на който можем да научим своето дете, е, как да прощава. Ако сме се ядосали и сме казали или направили нещо, за което съжаляваме, добре е да поискаме прошка от нашето дете.Това ще бъде един добър пример, как то да го прави и как да прощава не само на другите, но и на себе си. Днес сме свидетели как много хора поради това, че не са научени да прощават на другите и на себе си, преживяват дълбоки кризи във взаимоотношенията, водят нещастен и мизерен живот, страдат от депресия и други болести.
Как да контролираме гнева си?
Най-разумният начин е да изразим гнева си с думи – добронамерено и в непосредствен контакт с човека, на когото сме ядосани. За предпочитане е да избягваме разрешаването на конфликти по телефона или чрез писма.
Ако трябва да разрешим проблем в работата с нашия работодател, добре е да изразяваме нашето несъгласие или безпокойство със спокоен тон и да сме сигурни, че се владеем. При зряла реакция от негова страна може да се стигне до решение и това би бил най-добрият изход.
При незряла реакция от отсрещната страна най-добре е да не изливаме безконтролно гнева си, а да потърсим начин да споделим чувствата си с близък човек – приятел, съпруг/а, съветник или родител. Забележете, да споделим, а не да излеем безконтролно чувствата си. Ако задържим всичко в себе си, то със сигурност ще ни потисне.
Често самотният родител няма възможност да направи това. Това е и една от трудните страни в неговия живот – липсата на близък човек, с когото да споделя. В този случай, може да напишете писмо на човека, който е предизвикал гнева ви. Особено в случаите, когато някой се е отнесъл с вас несправедливо и сте се почувствали дълбоко засегнати или не сте били в състояние да се противопоставите, да се справите с болката си. Препоръчително е да не изпращате това писмо, а да го унищожите, когато се почувствате по-добре.
Ако, наистина, сте решили да работите в тази област, най-важното е да разпознавате и да помните своя гняв, като не забравяте как сте се държали. Защото, в противен случай, по-късно вие ще го пренасочите към някой друг или ще го потиснете в себе си. Препоръчително е да си водите бележки как напредвате в справянето с гнева. Много често детето се ядосва повече на единия родител и обикновено тази мишена за детския гняв е майката. Ако ние не сме запознати с тази особеност в детското поведение, много е лесно майката да започне да чувства вина, че не се справя добре или да започне да мисли за себе си: „Аз съм лош родител”. Истината е, че в повечето от случаите майката е единственият човек, пред когото детето се чувства сигурно, обичано и в безопасност, за да си позволи да каже всичко, което мисли, преживява и чувства. Защото знае, че майка му го обича и няма да го отхвърли след това. Детският гняв трябва да бъде изразен по някакъв начин и най-добре е това да стане с думи. Това, че детето ви изразява гнева си словесно пред вас, ви дава и възможността да го научите как най-добре да се справя с раздразнението си. Разбирането на всичко това не освобождава майката от отговорността да не допуска неприемливите форми на детския гняв и непременно да се занимае с тях.
Още по-трудна е ситуацията в семействата с един родител – самотният родител става единственият обект на детския гняв. Обикновено майката като единствен родител прекарва повече време с детето и следователно, то ще се гневи повече на нея, особено през тинейджърските години. Заедно с това, детето ще си отмъщава на майката и за развода или раздялата на своите родители. През това време другият родител се грижи по-малко, прекарва по-малко време с детето и участва по-малко в конфликтни ситуации. Затова липсващият родител ще предизвиква и по-малко раздразнение у него. Всичко това „логично” води към извода, че „по-добрият родител е този, който по-малко се грижи и споделя живота си с детето” и това обикновено е бащата. В тези случаи е важно майката много добре да е информирана за всички тези причини и механизми на предизвикване и изразяване на детския гняв, да е подготвена дори и за манипулацията, че щом детето се гневи повече на нея, тя е по-лошият родител. Всичко това ще й помогне да държи вината, себеосъждението и отчаянието настрани, а да запази смелостта, надеждата и вярата, че, макар привидно, ще е несправедливо ощетена, ако успее да се справи със своя гняв и гнева на детето си. За в бъдеще ще се радва на уважение, признателност и благодарност от негова страна.
6 неща, които казваме и които вредят
на детската психика
Психиката на едно дете е най-деликатното нещо на света, защото е мека като глина и точно в детството се оформят (обикновено от възрастните) най-дълбоко вкоренените възприятия. Според д-р Джеймс Комър, преподавател по детска психиатрия в Центъра за детски науки към медицинския факултет на Йейл, здравословното психологическо развитие включва самоусещане, самочувствие, чувство за стойност и способност и възможността правилно да се справяш с емоциите.
Няма нужда от насилие, за да се повреди едно дете; често постоянно повтарящи се твърдения, команди и отговори, пренебрегващи детските емоции, засаждат семенцата, които могат да увредят психическото и емоционалното здраве на детето, способността му да се справя с мислите, чувствата и поведението си, както и да създадат измислени или грешни парадигми, които ограничават психологическото му развитие.
Какво казваме на децата във всяка една възраст е особено важно, тъй като съобщенията, които изпращаме към тях (най-вече в моменти на емоционално затруднение), може да оформят възприятията им за тях самите, както и начина, по който възприемат и се свързват с житейските си преживявания – лични и междуличностни. И макар че днешните деца са извънредно наясно с технологиите, възможностите и забавленията, очевидно е, че все още сме в „тъмните векове” на родителството, съдейки от факта колко лекомислено възрастните пренебрегват емоционалното здраве на децата, а по този начин и цялостното им психично здраве, растеж и развитие.
Ето шест примера за изказвания, увреждащи психиката на детето, които възрастните повтарят през цялото време. Струва ни се, че е редно да ги преосмислим, преди да ги изтърсим.
1. „Много си чувствителен/а.”
Раждаме се като създания със сложна емоционалност. И психологията, особено детската, е потвърдила, че емоционалното ни здраве и особено механизмите ни за справяне с емоции, са ключът към дългосрочно щастие, умствено и даже физическо здраве. И макар че децата изпитват много живи емоции заради какво ли не – от отхвърляне или изолация до получаването на близалка с друг цвят, не е въпросът дали детското емоционално разстройство е валидно, или не, за да определяме спрямо това отговора си. Фактът, че са под напрежение и че става въпрос за формираща се детска душевност, е този, който трябва да диктува как им отговаряме.
Вместо да се опитват да разберат защо детето се чувства така или да му помогнат да осъзнае и осмисли чувствата си, често възрастните определят поведението и емоциите на детето като недостатък на характера – „прекалено чувствителен”. Това е особено вредно, защото внушава на детето, че трябва да отхвърля и подтиска силните емоции, защото не са правилни, вместо да му се позволява или да бъде окуражавано да разбира причината за чувствата си и/ или да се справя с вътрешното си неразположение по здравословен начин, който предполага развитие.
(Затова спрете да казвате на децата, че са прекалено чувствително. Има си причина, за да се чувстват по определен начин.)
2. „Такъв е животът.”
Тази обобщаваща фраза често се използва, когато детето се изправи пред ситуация, която го затруднява емоционално/ психически. Вместо ситуацията да бъде преценена каквато е, защо детето е разстроено, и да му се помогне или да му се позволи да се справи с начина, по който се чувства, към него обикновено летят безразборни изказвания от типа на „Такъв е животът.” Това е вредно за психиката, защото изцяло пренебрегва детските емоции и неповторимото детско възприятие на притеснителната или разстройваща ситуация.
Това също така индиректно приучава детето да приема неудобните, нездравословни и притеснителни ситуации и емоции и да ги класифицира като „живот”, вместо да ги оцени според това какви са и как му влияят, за да си изгради здравословни възгледи за преживяното. Децата трябва да бъдат поощрявани да правят смислови връзки и да разбират защо трудните емоции възникват в проблените ситуации – дори това да е ситуация, която се случва в живота на всеки.
3. „Спри да плачеш.”
Според Института за родителско разбиране „когато децата плачат, обикновено болката вече се е случила. Плачът не е болката, а процес на справянето с нея.” Макар че всеки родител може да потвърди, че не е приятно да се разправяш с плачещо хлапе, кои сме ние, че да командваме детето да спре естествените си емоционални реакции и процеси? Какво говори за нас това, че ценим временното си облекчение от някаква особена ситуация пред дългосрочното емоциално здраве и психическо развитие на детето?
От психологическа гледна точка да кажеш на дете да спре да плаче е също толкова смислено, колкото да кажеш на порязаното да спре да кърви. Възрастните трябва да се стараят да помагат на децата да си изградят психологическа сила и методи за възстановяване, без значение дали това означава да изслушат детето, да му дадат пространство, разговор, утеха – каквото и да е, стига да не пренебрегват емоционалното му състояние и да го принизяват до обикновена досада.
(Вярвате или не, детският плач не е просто шум, който съществува, за да ви дразни. По-често е резултат на това, че едно същество, ново на този свят, е изпитало живо, въздействащо преживяване. И как се справяте с това говори много повече за вас, отколкото за тях.)
4. „Защото аз така казвам.”
Това е популярен и до известна степен срамен отговор, който се използва от много родителите, за да приключат с въпросите на детето. Проблемът не е, че „Защото аз така казвам” заявява, че възрастният е този, който има контрол над детето, а по-скоро във факта, че тази фраза заявява единствено и само това. По този начин тя абсолютно пренебрегва детето и му внушава, че любопитството, въпросите и заинтересоваността му са толкова незначителни за този, който контролира нещата, че дори няма нужда да им се обръща внимание. Това индиректно кара детето да възприема вътрешните си конфликти и въпроси като незначителни и да смята, че докато е низшестоящ или не е „шефът”, трябва да ги подтиска, вместо да ги изразява и изследва свободно. Лесно може да се разбере как това засяга негативно увереността, самочувствието и психологическото му развитие.
(Ако детето задава въпроси, то се опитва да схване, да осъзнае и да се научи, не да бъде подчинявано. Може би е редно да се вземе и това предвид – в името на детето.)
5. „Защо не може да си като (брат си/ сестра си, братовчед си, съученика си)...”
Защо? Защо Джими не прилича повече на прекрасния си брат? Е, винаги си има причина. (И обикновено е в подтиснати емоции, болка, травма и т.н.) Но да питаш дете защо не е повече като някой друг и по този начин да го сравняваш с някого по унизителен начин, вместо да оцениш поведението му и да се постараеш да решиш скритите емоционални проблеми, които вероятно имат своята роля, е абсолютно вредно без значение каква е ситуацията. Може и да е много трудно да накараш едно дете (особено по-голямо) да се отпусне и да бъде честно за емоциите си, които обикновено са първичните причини за поведението, изолацията и чертите на характера му... но можем ли да го виним, когато през целия си живот е било тренирано да ги подтиска?
6. „Млъкни.”
В крайна сметка, ако и възрастните се обиждат, когато други възрастни им го казват, какво мислите, че се случва с чисто новия малък човек? Много е интересно как това изказване не само че демонстрира неспособността на възрастния или отказа му да обясни как се чувства, но в същото време игнорира и начина, по който се чувства детето.
Ерин Джейнъс
на детската психика
Психиката на едно дете е най-деликатното нещо на света, защото е мека като глина и точно в детството се оформят (обикновено от възрастните) най-дълбоко вкоренените възприятия. Според д-р Джеймс Комър, преподавател по детска психиатрия в Центъра за детски науки към медицинския факултет на Йейл, здравословното психологическо развитие включва самоусещане, самочувствие, чувство за стойност и способност и възможността правилно да се справяш с емоциите.
Няма нужда от насилие, за да се повреди едно дете; често постоянно повтарящи се твърдения, команди и отговори, пренебрегващи детските емоции, засаждат семенцата, които могат да увредят психическото и емоционалното здраве на детето, способността му да се справя с мислите, чувствата и поведението си, както и да създадат измислени или грешни парадигми, които ограничават психологическото му развитие.
Какво казваме на децата във всяка една възраст е особено важно, тъй като съобщенията, които изпращаме към тях (най-вече в моменти на емоционално затруднение), може да оформят възприятията им за тях самите, както и начина, по който възприемат и се свързват с житейските си преживявания – лични и междуличностни. И макар че днешните деца са извънредно наясно с технологиите, възможностите и забавленията, очевидно е, че все още сме в „тъмните векове” на родителството, съдейки от факта колко лекомислено възрастните пренебрегват емоционалното здраве на децата, а по този начин и цялостното им психично здраве, растеж и развитие.
Ето шест примера за изказвания, увреждащи психиката на детето, които възрастните повтарят през цялото време. Струва ни се, че е редно да ги преосмислим, преди да ги изтърсим.
1. „Много си чувствителен/а.”
Раждаме се като създания със сложна емоционалност. И психологията, особено детската, е потвърдила, че емоционалното ни здраве и особено механизмите ни за справяне с емоции, са ключът към дългосрочно щастие, умствено и даже физическо здраве. И макар че децата изпитват много живи емоции заради какво ли не – от отхвърляне или изолация до получаването на близалка с друг цвят, не е въпросът дали детското емоционално разстройство е валидно, или не, за да определяме спрямо това отговора си. Фактът, че са под напрежение и че става въпрос за формираща се детска душевност, е този, който трябва да диктува как им отговаряме.
Вместо да се опитват да разберат защо детето се чувства така или да му помогнат да осъзнае и осмисли чувствата си, често възрастните определят поведението и емоциите на детето като недостатък на характера – „прекалено чувствителен”. Това е особено вредно, защото внушава на детето, че трябва да отхвърля и подтиска силните емоции, защото не са правилни, вместо да му се позволява или да бъде окуражавано да разбира причината за чувствата си и/ или да се справя с вътрешното си неразположение по здравословен начин, който предполага развитие.
(Затова спрете да казвате на децата, че са прекалено чувствително. Има си причина, за да се чувстват по определен начин.)
2. „Такъв е животът.”
Тази обобщаваща фраза често се използва, когато детето се изправи пред ситуация, която го затруднява емоционално/ психически. Вместо ситуацията да бъде преценена каквато е, защо детето е разстроено, и да му се помогне или да му се позволи да се справи с начина, по който се чувства, към него обикновено летят безразборни изказвания от типа на „Такъв е животът.” Това е вредно за психиката, защото изцяло пренебрегва детските емоции и неповторимото детско възприятие на притеснителната или разстройваща ситуация.
Това също така индиректно приучава детето да приема неудобните, нездравословни и притеснителни ситуации и емоции и да ги класифицира като „живот”, вместо да ги оцени според това какви са и как му влияят, за да си изгради здравословни възгледи за преживяното. Децата трябва да бъдат поощрявани да правят смислови връзки и да разбират защо трудните емоции възникват в проблените ситуации – дори това да е ситуация, която се случва в живота на всеки.
3. „Спри да плачеш.”
Според Института за родителско разбиране „когато децата плачат, обикновено болката вече се е случила. Плачът не е болката, а процес на справянето с нея.” Макар че всеки родител може да потвърди, че не е приятно да се разправяш с плачещо хлапе, кои сме ние, че да командваме детето да спре естествените си емоционални реакции и процеси? Какво говори за нас това, че ценим временното си облекчение от някаква особена ситуация пред дългосрочното емоциално здраве и психическо развитие на детето?
От психологическа гледна точка да кажеш на дете да спре да плаче е също толкова смислено, колкото да кажеш на порязаното да спре да кърви. Възрастните трябва да се стараят да помагат на децата да си изградят психологическа сила и методи за възстановяване, без значение дали това означава да изслушат детето, да му дадат пространство, разговор, утеха – каквото и да е, стига да не пренебрегват емоционалното му състояние и да го принизяват до обикновена досада.
(Вярвате или не, детският плач не е просто шум, който съществува, за да ви дразни. По-често е резултат на това, че едно същество, ново на този свят, е изпитало живо, въздействащо преживяване. И как се справяте с това говори много повече за вас, отколкото за тях.)
4. „Защото аз така казвам.”
Това е популярен и до известна степен срамен отговор, който се използва от много родителите, за да приключат с въпросите на детето. Проблемът не е, че „Защото аз така казвам” заявява, че възрастният е този, който има контрол над детето, а по-скоро във факта, че тази фраза заявява единствено и само това. По този начин тя абсолютно пренебрегва детето и му внушава, че любопитството, въпросите и заинтересоваността му са толкова незначителни за този, който контролира нещата, че дори няма нужда да им се обръща внимание. Това индиректно кара детето да възприема вътрешните си конфликти и въпроси като незначителни и да смята, че докато е низшестоящ или не е „шефът”, трябва да ги подтиска, вместо да ги изразява и изследва свободно. Лесно може да се разбере как това засяга негативно увереността, самочувствието и психологическото му развитие.
(Ако детето задава въпроси, то се опитва да схване, да осъзнае и да се научи, не да бъде подчинявано. Може би е редно да се вземе и това предвид – в името на детето.)
5. „Защо не може да си като (брат си/ сестра си, братовчед си, съученика си)...”
Защо? Защо Джими не прилича повече на прекрасния си брат? Е, винаги си има причина. (И обикновено е в подтиснати емоции, болка, травма и т.н.) Но да питаш дете защо не е повече като някой друг и по този начин да го сравняваш с някого по унизителен начин, вместо да оцениш поведението му и да се постараеш да решиш скритите емоционални проблеми, които вероятно имат своята роля, е абсолютно вредно без значение каква е ситуацията. Може и да е много трудно да накараш едно дете (особено по-голямо) да се отпусне и да бъде честно за емоциите си, които обикновено са първичните причини за поведението, изолацията и чертите на характера му... но можем ли да го виним, когато през целия си живот е било тренирано да ги подтиска?
6. „Млъкни.”
В крайна сметка, ако и възрастните се обиждат, когато други възрастни им го казват, какво мислите, че се случва с чисто новия малък човек? Много е интересно как това изказване не само че демонстрира неспособността на възрастния или отказа му да обясни как се чувства, но в същото време игнорира и начина, по който се чувства детето.
Ерин Джейнъс
Мадлен Алгафари - за агресията
Често обществото, училището и семейството ни отдалечават от истинските ценности, казва психоложката Мадлен Алгафари. На детето се казва: "не падай на колене, не си пречупвай гордостта, грозно е да се показваш уязвим", а най-естествено е, когато си слаб да помолиш за помощ. Или - "не бъди агресивен" - а как тогава детето да отстоява територията си?
Потърсихме Мадлен, за да разберем как трябва да подхождат родителите към децата, за да ги предпазят от нездраво агресивно поведение. Попитахме я за разликата между добрата и лошата агресия? Добрата агресия никога не е грозна, а е топла категоричност и спокойна сила, обясни ми тя. И ако се направи анкета на улицата "ценност ли е смирението" - много хора ще кажат "не", защото ще го разберат като унижение. Когато липсва този тип култура, започват болестите. В училище ни преподават какво ли не, а има доста по-ценни знания за живота, за които никой не ни говори. Незнанието на тези важни неща прави битието ни трудно, болезнено и с повтарящи се грешки и болести. Информирани сме за какво ли не, но не знаем нищо за себе си.
Искайте мнението на детето, за да се чувства значимо
Още от бебе детето усвоява агресивния модел. Плачейки, то се моли, защото има потребност. То няма съзнание за "аз" и "ти". Не осъзнава, че е различно от мама, тя е продължението му, което го храни. И когато едно бебе, плаче и никой не го успокоява, то преживява ужас, равен на ужаса от смъртта. Едва, когато започне да ходи и да говори, разбира че "аз" е нещо отделно от "ти". Решава да изследва докъде се простира независимостта му и започва да казва "не". Тогава усвоява агресивния модел. Българският родител не допуска, че малкото има право да казва "не". Детското право на мнение не се приема. Естествено има лимити, които родителят трябва да поставя. Когато е студено, детето не може да излезе навън по тениска и не бива да бърка в контакта. Има ситуации, когато родителят трябва да иска мнението на детето, за да се чувства то значимо. Иначе малкото си казва "аз не съм ценен, никой не ме чува". После идва садото и мазото като болна форма на агресия, защото здравата агресия не може да бъде усвоена. Детето трябва да се научи да казва "не искам" и то добронамерено. Агресията става злонамерена, когато я стискаме и тя се натрупва. Ако умеем да я изразяваме на момента, тя ще е спокойна и категорична. Псуване, заяждане и отмъстителност са болната агресия.
Децата не са разменна монета
За децата на разведени родители Мадлен споделя - "едно от най-грозните неща, които съм виждала в практиката си е да се превръща детето в разменна монета. Родителите поотделно се опитват да го печелят на своя страна, всеки му говори идиотщини за другия, без да си дава сметка, че това е егоистично и съсипва рожбата си. Зрелите родители трябва да пазят комфорта на детето си и да не забравят, че са пример. Иначе рискуват след време детето им да има неконструктивни партньорски отношения.
Към агресивно поведение подхождайте с добро
Как да постъпим, ако детето ни е агресивно към връстниците си? - Да се подхожда с добро, категорична е психоложката. Такива деца обикновено реагират със затваряне в себе си и депресиране, преживяват се като жертва и реагират бунтарски. Предучилищната възраст е времето, когато трябва да реагираме, ако има нещо тревожно в поведението. Преди да се разкрещите, разпитайте за какво става дума. Ако е необходимо, високият тон е част от възпитателните инструменти. В дъното на детската агресия е собственото ни нездраво отношение към малките. Липсва споделянето, близостта, диалога, и не само при децата, а и при големите. Агресията е следствие, не причина. Важно е да чуем децата, не само какво ни казват, но и как. Ако чуем навреме това, от което те са готови да се оплачат, можем да предотвратим последиците. Сега децата са информирани и могат да постигнат много в конкретна област. Но родителите подхождат със старата нагласа, че е важно детето да е добро във всичко. По-правилно е да открием силните му страни и да го подкрепим, за да има самочувствие, на което да стъпи.
С физическа активност енергията се изразходва по здрав начин
Децата страдат от повишена тревожност заради липсата на игри и безгрижно своеволие. Те имат слободия, но нямат истински свободи. Претоварени са в училище, а им липсва физически контакт. Ние не се прегръщаме, не се галим. Липсва ни топлината на физическия контакт.
Детето лесно "убива" на компютърната игра и това дава усещане за спад на стойността на човешкия живот. И по същия лесен начин посягането се пренася и върху живия човек.
За да се справят с различните форми на агресия, децата трябва да спортуват, за да изразходят по здрав начин енергията. Те трябва да се чувстват добри в нещо, в което са можещи, справящи се, вид творчество, защото това облагородява. Иначе по-буйното дете е по-здраво психически, отколкото едно кротко и репресирано дете.
В предстоящата си книга "Как да се разболяваме качествено" Мадлен Алгафари пише за грешките в поведението ни, които водят до психични и здравословни проблеми.
Често обществото, училището и семейството ни отдалечават от истинските ценности, казва психоложката Мадлен Алгафари. На детето се казва: "не падай на колене, не си пречупвай гордостта, грозно е да се показваш уязвим", а най-естествено е, когато си слаб да помолиш за помощ. Или - "не бъди агресивен" - а как тогава детето да отстоява територията си?
Потърсихме Мадлен, за да разберем как трябва да подхождат родителите към децата, за да ги предпазят от нездраво агресивно поведение. Попитахме я за разликата между добрата и лошата агресия? Добрата агресия никога не е грозна, а е топла категоричност и спокойна сила, обясни ми тя. И ако се направи анкета на улицата "ценност ли е смирението" - много хора ще кажат "не", защото ще го разберат като унижение. Когато липсва този тип култура, започват болестите. В училище ни преподават какво ли не, а има доста по-ценни знания за живота, за които никой не ни говори. Незнанието на тези важни неща прави битието ни трудно, болезнено и с повтарящи се грешки и болести. Информирани сме за какво ли не, но не знаем нищо за себе си.
Искайте мнението на детето, за да се чувства значимо
Още от бебе детето усвоява агресивния модел. Плачейки, то се моли, защото има потребност. То няма съзнание за "аз" и "ти". Не осъзнава, че е различно от мама, тя е продължението му, което го храни. И когато едно бебе, плаче и никой не го успокоява, то преживява ужас, равен на ужаса от смъртта. Едва, когато започне да ходи и да говори, разбира че "аз" е нещо отделно от "ти". Решава да изследва докъде се простира независимостта му и започва да казва "не". Тогава усвоява агресивния модел. Българският родител не допуска, че малкото има право да казва "не". Детското право на мнение не се приема. Естествено има лимити, които родителят трябва да поставя. Когато е студено, детето не може да излезе навън по тениска и не бива да бърка в контакта. Има ситуации, когато родителят трябва да иска мнението на детето, за да се чувства то значимо. Иначе малкото си казва "аз не съм ценен, никой не ме чува". После идва садото и мазото като болна форма на агресия, защото здравата агресия не може да бъде усвоена. Детето трябва да се научи да казва "не искам" и то добронамерено. Агресията става злонамерена, когато я стискаме и тя се натрупва. Ако умеем да я изразяваме на момента, тя ще е спокойна и категорична. Псуване, заяждане и отмъстителност са болната агресия.
Децата не са разменна монета
За децата на разведени родители Мадлен споделя - "едно от най-грозните неща, които съм виждала в практиката си е да се превръща детето в разменна монета. Родителите поотделно се опитват да го печелят на своя страна, всеки му говори идиотщини за другия, без да си дава сметка, че това е егоистично и съсипва рожбата си. Зрелите родители трябва да пазят комфорта на детето си и да не забравят, че са пример. Иначе рискуват след време детето им да има неконструктивни партньорски отношения.
Към агресивно поведение подхождайте с добро
Как да постъпим, ако детето ни е агресивно към връстниците си? - Да се подхожда с добро, категорична е психоложката. Такива деца обикновено реагират със затваряне в себе си и депресиране, преживяват се като жертва и реагират бунтарски. Предучилищната възраст е времето, когато трябва да реагираме, ако има нещо тревожно в поведението. Преди да се разкрещите, разпитайте за какво става дума. Ако е необходимо, високият тон е част от възпитателните инструменти. В дъното на детската агресия е собственото ни нездраво отношение към малките. Липсва споделянето, близостта, диалога, и не само при децата, а и при големите. Агресията е следствие, не причина. Важно е да чуем децата, не само какво ни казват, но и как. Ако чуем навреме това, от което те са готови да се оплачат, можем да предотвратим последиците. Сега децата са информирани и могат да постигнат много в конкретна област. Но родителите подхождат със старата нагласа, че е важно детето да е добро във всичко. По-правилно е да открием силните му страни и да го подкрепим, за да има самочувствие, на което да стъпи.
С физическа активност енергията се изразходва по здрав начин
Децата страдат от повишена тревожност заради липсата на игри и безгрижно своеволие. Те имат слободия, но нямат истински свободи. Претоварени са в училище, а им липсва физически контакт. Ние не се прегръщаме, не се галим. Липсва ни топлината на физическия контакт.
Детето лесно "убива" на компютърната игра и това дава усещане за спад на стойността на човешкия живот. И по същия лесен начин посягането се пренася и върху живия човек.
За да се справят с различните форми на агресия, децата трябва да спортуват, за да изразходят по здрав начин енергията. Те трябва да се чувстват добри в нещо, в което са можещи, справящи се, вид творчество, защото това облагородява. Иначе по-буйното дете е по-здраво психически, отколкото едно кротко и репресирано дете.
В предстоящата си книга "Как да се разболяваме качествено" Мадлен Алгафари пише за грешките в поведението ни, които водят до психични и здравословни проблеми.
За всяка болка – рисунка
0
Виктория Назаревич е известен руски арт терапевт.
Може би ще намерите логика и смисъл в съветите и… или вдъхновение.
1. Ако си уморен – рисувай цветя.
2. Ако си гневен – рисувай линии.
3. Ако те боли – лепи, моделирай.
4. Ако ти е скучно – запълни листа с разноцветни бои.
5. Ако ти е тъжно – нарисувай дъгата.
6. Ако те е страх – плети макраме или прави апликации от тъкани/ плат.
7. Ако си тревожен – направи си кукла-мотанка или талисман.
8. Когато си възмутен – късай хартия на малки късове.
9. Ако чувстваш безпокойство – прави оригами.
10. Искаш да се отпуснеш – рисувай шевици/десени.
11. Ако е важно да си спомниш – рисувай лабиринти.
12. За да се освободиш от неудоволствието – направи копие на картина.
13. Ако чувстваш отчаяние – рисувай пътища.
14. Ако трябва нещо да разбереш – нарисувай мандала.
15. Ако трябва бързо да възстановиш силите си – рисувай пейзажи.
16. Искаш да разбереш своите чувства – нарисувай автопортрет.
17. Ако е важно е да запомниш състоянието си – рисувай цветни петна.
18. За да подредиш мислите си – рисувай осмоъгълници или квадрати.
19. Ако искаш да разбереш себе си, да разбереш желанията си – направи колаж.
20. Ако трябва да се концентрираш – рисувай точки.
21. За оптимален изход от ситуация – рисувай вълни и кръгове.
22 Ако чувстваш, че си в застой и трябва да се движиш напред – рисувай спирали.
23. Ако искаш да се концентрираш върху целите си – рисувай мрежи и мишени.
Източник AdMe
0
Виктория Назаревич е известен руски арт терапевт.
Може би ще намерите логика и смисъл в съветите и… или вдъхновение.
1. Ако си уморен – рисувай цветя.
2. Ако си гневен – рисувай линии.
3. Ако те боли – лепи, моделирай.
4. Ако ти е скучно – запълни листа с разноцветни бои.
5. Ако ти е тъжно – нарисувай дъгата.
6. Ако те е страх – плети макраме или прави апликации от тъкани/ плат.
7. Ако си тревожен – направи си кукла-мотанка или талисман.
8. Когато си възмутен – късай хартия на малки късове.
9. Ако чувстваш безпокойство – прави оригами.
10. Искаш да се отпуснеш – рисувай шевици/десени.
11. Ако е важно да си спомниш – рисувай лабиринти.
12. За да се освободиш от неудоволствието – направи копие на картина.
13. Ако чувстваш отчаяние – рисувай пътища.
14. Ако трябва нещо да разбереш – нарисувай мандала.
15. Ако трябва бързо да възстановиш силите си – рисувай пейзажи.
16. Искаш да разбереш своите чувства – нарисувай автопортрет.
17. Ако е важно е да запомниш състоянието си – рисувай цветни петна.
18. За да подредиш мислите си – рисувай осмоъгълници или квадрати.
19. Ако искаш да разбереш себе си, да разбереш желанията си – направи колаж.
20. Ако трябва да се концентрираш – рисувай точки.
21. За оптимален изход от ситуация – рисувай вълни и кръгове.
22 Ако чувстваш, че си в застой и трябва да се движиш напред – рисувай спирали.
23. Ако искаш да се концентрираш върху целите си – рисувай мрежи и мишени.
Източник AdMe
35 подаръка, които децата ви никога няма да забравят. Без №4 просто са обречени…
В ерата на консуматорското потребление децата разполагат с огромно количество играчки. Затова да бъдат изненадани приятно от възрастните става все по-сложно.
Но независимо от времето, в което живеем едно не се е променило – има неща, които са по-важни за едно дете, неща които не може да се купят в нито един магазин.
В следващите редове ще намерите списък (без да е степенуван по никакъв начин), в който ще намерите идеи, които ще ви подскажат какъв подарък си струва да поднесете на едно дете. А колко от тях вече сте подарили на вашето?
1. Подарете му подкрепа
Само една дума на одобрение могат да накарат детето ви да се почувства по съвсем различен начин – състояние, което да го зареди с енергия и мотивация.
Нека децата ви знаят, колко ги цените. Нека знаят, че вярвате в тях.
Не забравяйте да им напомняте за това.
2. Прегръдки и целувки
Бащата казва на 7 годишния си син, че той вече е голям за целувки.
И все пак за децата е важна родителската любов и топлината на прегръдката, независимо дали са на 7, 20 или 30 години! Помнете, че колкото и голямо да е вашето дете, никога не е късно да го прегърнете или целунете и по този начин да изразите своята любов.
И все пак не прекалявайте, защото това може да бъде нож с 2 остриета…
3. Обяд и вечеря с цялото семейство
Съвместните обеди и вечери са прекрасна възможност да се съберете цялото семейство, да обсъдите изминалия ден или плановете за утрешния. Толкова прекрасна, че семейството, което не се храни заедно не се и развива заедно.
4. Чувство за хумор
Намерете време да се посмеете заедно с децата – чувството за хумор е една от малкото черти на характера, която все още не е убила никого.
5. Покажете им как да забелязват красотата
Помогнете на детето си да открива красотата във всичко, което види и във всеки, който срещне. Покажете му разнообразието в изкуството и многообразието в човешките души.
6. Възможността да допуска грешки
Децата са си деца и често са под влиянието на неудържимо веселие, което понякога изисква огромното ви търпение. Дайте им пространство, където могат да експериментират, изследват и грешат. Покажете им, че това не е толкова страшно. Не ги критикувайте.
7. Стабилно семейство
Стабилното семейство е онзи фундамент, върху който децата строят целия си живот. Когато е възможно и имат нужда трябва да получат вашата подкрепа и разбиране.
Постарайте (ако ви е възможно) да съхраните семейството цяло.
8. Подарете му желание за постигане на повече
Поощрявайте амбициозните желания на вашето дете.
Това ще му позволи да постигне много или поне да се опита да постигне повече от останалите – може би дори повече, отколкото можете да си представите.
9. Подарете му време
Времето е единствения подарък, който никога няма да може да върнете назад. И това е един от най-ценните дарове, които можете да поднесете на своето дете.
Подарете им време с вас, работата ви може да почака…
10. Внимание
Времето само по себе си не е достатъчно.
Трябва да сте изцяло в него, да сте тялом и духом с детето си.
А не просто да отбиете номера като го заведете в парка, а в главата ви все още да работите! На пръв поглед това звучи естествено, но все по-често изпитваме затруднения да се фокусираме и да бъдем истински с детето си.
Бъдете близо до него! Не изпускайте моменти.
11. Научете го да проявява състрадание
Животът често е несправедлив!
И когато нещо нечестно се случи, научете детето си да не остава пасивен страничен наблюдател, а да помага на онзи, който се нуждае от помощ.
12. Подарете му умението да цени
Един от най-добрите подаръци, който можете да направите на детето си е да го научите да цени това, което има, но да не спира там, където е в момента.
13. Любопитство
Запалете двигателят на прогреса у вашето дете, който за кратко наричаме любопитство. Научете го да задава въпроси и да търси отговори.
"Стига си задавал толкова много въпроси!"
…са думите, които никога не трябва да излизат от устата ви.
14. Решителност
За постигането на успех е нужен не само късмет, добра подготовка. Много помага и умението да проявявате решителност, а за това е необходима сила на волята.
15. Самодисциплина
Децата трябва да се научат на много неща: как да се държат, как да се разбират с останалите, как да постигат цели, да осъществяват желания.
Разбира се, основна част от възпитанието е дисциплината, но не я градете въз основа на забрани, а се постарайте да я градите в позитивна и полезна насока.
16. Подарете му поощрение
Думите имат огромна сила. Думите, които казвате всеки ден на детето си могат както да го подкрепят, така и да го накарат да се отчае. Затова, подбирайте ги внимателно.
17. Създайте у детето желание да твори
Благодарение на интернет да твориш и да се учиш на нещо ново стана много по-лесно и оправданията, че не разбирате от нещо вече не вървят. Поощрявайте в детето креативност. Светът има нужда от хора, които са способни да създават…
18. Научете го на щедрост
Научете детето си да бъде щедро с вашите неща сега, за да може да е щедро и със своите собствени. И все пак внимавайте да не подари цялата ви къща…
19. Научете детето си на духовност
Вярата извисява нашата представа за вселената, нашия свят и живот.
Щеше да бъде много лесно ако в съзнанието на децата автоматично беше програмирано, че те се състоят не само от плът и кръв, но и от ум, сърце, душа и воля. И че решенията взимани от тях в живота, трябва да се основават не само на това, което изисква плътта и кръвта, а ума и душата. Уви, тази задача трябва да я свършим ние, техните родители…
20. Научете го на честност
Децата, които от малки се учат да бъдат честни имат много по-големи възможности да останат такива като пораснат. А и честните хора като правило се чувстват по-добре и се наслаждават повече на живота. И най-важното – спят спокойно през нощта.
21. Заредете го с надежда
Надеждата придава сили, формира издръжливост и ни зарежда с решимост. И дори в трудни времена и моменти на отчаяние тя ни помага да вървим напред.
22. Въображение – един от най-ценните подаръци
Живота се променя все по-бързо и по-бързо с всеки изминал ден, а утрешният делник със сигурност не прилича на днешния. Този нов свят се създава от онези хора, които умеят не само да включват своето въображение, но и да го използват целенасочено.
23. Осъзнатост
Възпитаването на децата е важно и отговорно занимание, което изисква висока степен на осъзнатост. Добре си изяснете кой сте и какво искате да постигнете.
И задължително научете и вашите деца на това.
24. Влечение към знанието
Страстта към знанието няма нищо общо със зубренето в училище.
Това е качество, което се отглежда в семейството. Така че, четете, задавайте въпроси, анализирайте и подлагайте на съмнение нещата от живота заедно с вашите деца.
Давайте им пример, покажете им как да мислят и да научават нови неща.
25. Подарете им страст към природата
Децата, които се учат да ценят света около себе си в последствие се грижат за него.
Често ги караме да поддържат чистота и порядък у дома. Защо да не ги научим да се грижат за чистота и порядък и извън него?
26. Желание да опитват нещо ново
Нека научим децата на желанието да опитват нови неща. И то не само, за да се наслаждават на разнообразието в живота, но и да разберат какво им харесва и на какво са способни. И да, това не изисква чак толкова много пари.
27. Подарете му оптимизъм
Песимистите не променят света. Това е дело на оптимистите.
28. Умението да се гордеят и радват на победите
Празнувайте малките победи в живота.
В края на краищата тези малки или големи постижения по време на детството изграждат увереност и с годините стават все по-важни.
29. Научете ги да обичат света около себе си
Самотата е едно от онези обстоятелства, които ни изяждат, когато пораснем. Научете детето си да обича света около себе си, да го приема с отворени обятия. Покажете му красотата на общуването с хората и богатството на приятелите.
30. Научете го да се придържа към ценностите си
Децата, които знаят как да оценят себе си обикновено са по-уверени и имат изградено силно чувство на собствено достойнство и самоуважение. В резултат на това те порастват със собствени ценности, към които се придържат.
31. Покажете на вашето дете, че е уникално
Нашите различия ни правят ценни – и за нас и за обществото.
Помогнете на детето си да разкрие потенциала си и да демонстрира с гордост на света онова, за което могат да го оценят по достойнство онова, по което се отличава…
32. Научете го да говори с вас
Канете често малчугана да сяда на коленете ви, за да поговорите!
Това е едно от най-важните неща, на които може да научите детето си, ако искате и когато порасне да бъде отново близък приятел с вас, който споделя тревоги и радости.
33. Любов към домашното огнище
Да знаеш, че вкъщи те обичат и чакат, да знаеш, че вкъщи ще намериш уют и топлина – това са едни от най-приятните и вдъхновяващи усещания в живота.
Дава ли вашият дом тази топлина на детето ви?
34. Вярност към човека до тях
Вярност – това е поведение присъщо не само на нашите тела, но и действието на очите, ума, сърцето и душата. И да, децата забелязват и много тънко усещат такива неща.
35. Любов
За къде без нея?
Автор: Петя Кутлева
В ерата на консуматорското потребление децата разполагат с огромно количество играчки. Затова да бъдат изненадани приятно от възрастните става все по-сложно.
Но независимо от времето, в което живеем едно не се е променило – има неща, които са по-важни за едно дете, неща които не може да се купят в нито един магазин.
В следващите редове ще намерите списък (без да е степенуван по никакъв начин), в който ще намерите идеи, които ще ви подскажат какъв подарък си струва да поднесете на едно дете. А колко от тях вече сте подарили на вашето?
1. Подарете му подкрепа
Само една дума на одобрение могат да накарат детето ви да се почувства по съвсем различен начин – състояние, което да го зареди с енергия и мотивация.
Нека децата ви знаят, колко ги цените. Нека знаят, че вярвате в тях.
Не забравяйте да им напомняте за това.
2. Прегръдки и целувки
Бащата казва на 7 годишния си син, че той вече е голям за целувки.
И все пак за децата е важна родителската любов и топлината на прегръдката, независимо дали са на 7, 20 или 30 години! Помнете, че колкото и голямо да е вашето дете, никога не е късно да го прегърнете или целунете и по този начин да изразите своята любов.
И все пак не прекалявайте, защото това може да бъде нож с 2 остриета…
3. Обяд и вечеря с цялото семейство
Съвместните обеди и вечери са прекрасна възможност да се съберете цялото семейство, да обсъдите изминалия ден или плановете за утрешния. Толкова прекрасна, че семейството, което не се храни заедно не се и развива заедно.
4. Чувство за хумор
Намерете време да се посмеете заедно с децата – чувството за хумор е една от малкото черти на характера, която все още не е убила никого.
5. Покажете им как да забелязват красотата
Помогнете на детето си да открива красотата във всичко, което види и във всеки, който срещне. Покажете му разнообразието в изкуството и многообразието в човешките души.
6. Възможността да допуска грешки
Децата са си деца и често са под влиянието на неудържимо веселие, което понякога изисква огромното ви търпение. Дайте им пространство, където могат да експериментират, изследват и грешат. Покажете им, че това не е толкова страшно. Не ги критикувайте.
7. Стабилно семейство
Стабилното семейство е онзи фундамент, върху който децата строят целия си живот. Когато е възможно и имат нужда трябва да получат вашата подкрепа и разбиране.
Постарайте (ако ви е възможно) да съхраните семейството цяло.
8. Подарете му желание за постигане на повече
Поощрявайте амбициозните желания на вашето дете.
Това ще му позволи да постигне много или поне да се опита да постигне повече от останалите – може би дори повече, отколкото можете да си представите.
9. Подарете му време
Времето е единствения подарък, който никога няма да може да върнете назад. И това е един от най-ценните дарове, които можете да поднесете на своето дете.
Подарете им време с вас, работата ви може да почака…
10. Внимание
Времето само по себе си не е достатъчно.
Трябва да сте изцяло в него, да сте тялом и духом с детето си.
А не просто да отбиете номера като го заведете в парка, а в главата ви все още да работите! На пръв поглед това звучи естествено, но все по-често изпитваме затруднения да се фокусираме и да бъдем истински с детето си.
Бъдете близо до него! Не изпускайте моменти.
11. Научете го да проявява състрадание
Животът често е несправедлив!
И когато нещо нечестно се случи, научете детето си да не остава пасивен страничен наблюдател, а да помага на онзи, който се нуждае от помощ.
12. Подарете му умението да цени
Един от най-добрите подаръци, който можете да направите на детето си е да го научите да цени това, което има, но да не спира там, където е в момента.
13. Любопитство
Запалете двигателят на прогреса у вашето дете, който за кратко наричаме любопитство. Научете го да задава въпроси и да търси отговори.
"Стига си задавал толкова много въпроси!"
…са думите, които никога не трябва да излизат от устата ви.
14. Решителност
За постигането на успех е нужен не само късмет, добра подготовка. Много помага и умението да проявявате решителност, а за това е необходима сила на волята.
15. Самодисциплина
Децата трябва да се научат на много неща: как да се държат, как да се разбират с останалите, как да постигат цели, да осъществяват желания.
Разбира се, основна част от възпитанието е дисциплината, но не я градете въз основа на забрани, а се постарайте да я градите в позитивна и полезна насока.
16. Подарете му поощрение
Думите имат огромна сила. Думите, които казвате всеки ден на детето си могат както да го подкрепят, така и да го накарат да се отчае. Затова, подбирайте ги внимателно.
17. Създайте у детето желание да твори
Благодарение на интернет да твориш и да се учиш на нещо ново стана много по-лесно и оправданията, че не разбирате от нещо вече не вървят. Поощрявайте в детето креативност. Светът има нужда от хора, които са способни да създават…
18. Научете го на щедрост
Научете детето си да бъде щедро с вашите неща сега, за да може да е щедро и със своите собствени. И все пак внимавайте да не подари цялата ви къща…
19. Научете детето си на духовност
Вярата извисява нашата представа за вселената, нашия свят и живот.
Щеше да бъде много лесно ако в съзнанието на децата автоматично беше програмирано, че те се състоят не само от плът и кръв, но и от ум, сърце, душа и воля. И че решенията взимани от тях в живота, трябва да се основават не само на това, което изисква плътта и кръвта, а ума и душата. Уви, тази задача трябва да я свършим ние, техните родители…
20. Научете го на честност
Децата, които от малки се учат да бъдат честни имат много по-големи възможности да останат такива като пораснат. А и честните хора като правило се чувстват по-добре и се наслаждават повече на живота. И най-важното – спят спокойно през нощта.
21. Заредете го с надежда
Надеждата придава сили, формира издръжливост и ни зарежда с решимост. И дори в трудни времена и моменти на отчаяние тя ни помага да вървим напред.
22. Въображение – един от най-ценните подаръци
Живота се променя все по-бързо и по-бързо с всеки изминал ден, а утрешният делник със сигурност не прилича на днешния. Този нов свят се създава от онези хора, които умеят не само да включват своето въображение, но и да го използват целенасочено.
23. Осъзнатост
Възпитаването на децата е важно и отговорно занимание, което изисква висока степен на осъзнатост. Добре си изяснете кой сте и какво искате да постигнете.
И задължително научете и вашите деца на това.
24. Влечение към знанието
Страстта към знанието няма нищо общо със зубренето в училище.
Това е качество, което се отглежда в семейството. Така че, четете, задавайте въпроси, анализирайте и подлагайте на съмнение нещата от живота заедно с вашите деца.
Давайте им пример, покажете им как да мислят и да научават нови неща.
25. Подарете им страст към природата
Децата, които се учат да ценят света около себе си в последствие се грижат за него.
Често ги караме да поддържат чистота и порядък у дома. Защо да не ги научим да се грижат за чистота и порядък и извън него?
26. Желание да опитват нещо ново
Нека научим децата на желанието да опитват нови неща. И то не само, за да се наслаждават на разнообразието в живота, но и да разберат какво им харесва и на какво са способни. И да, това не изисква чак толкова много пари.
27. Подарете му оптимизъм
Песимистите не променят света. Това е дело на оптимистите.
28. Умението да се гордеят и радват на победите
Празнувайте малките победи в живота.
В края на краищата тези малки или големи постижения по време на детството изграждат увереност и с годините стават все по-важни.
29. Научете ги да обичат света около себе си
Самотата е едно от онези обстоятелства, които ни изяждат, когато пораснем. Научете детето си да обича света около себе си, да го приема с отворени обятия. Покажете му красотата на общуването с хората и богатството на приятелите.
30. Научете го да се придържа към ценностите си
Децата, които знаят как да оценят себе си обикновено са по-уверени и имат изградено силно чувство на собствено достойнство и самоуважение. В резултат на това те порастват със собствени ценности, към които се придържат.
31. Покажете на вашето дете, че е уникално
Нашите различия ни правят ценни – и за нас и за обществото.
Помогнете на детето си да разкрие потенциала си и да демонстрира с гордост на света онова, за което могат да го оценят по достойнство онова, по което се отличава…
32. Научете го да говори с вас
Канете често малчугана да сяда на коленете ви, за да поговорите!
Това е едно от най-важните неща, на които може да научите детето си, ако искате и когато порасне да бъде отново близък приятел с вас, който споделя тревоги и радости.
33. Любов към домашното огнище
Да знаеш, че вкъщи те обичат и чакат, да знаеш, че вкъщи ще намериш уют и топлина – това са едни от най-приятните и вдъхновяващи усещания в живота.
Дава ли вашият дом тази топлина на детето ви?
34. Вярност към човека до тях
Вярност – това е поведение присъщо не само на нашите тела, но и действието на очите, ума, сърцето и душата. И да, децата забелязват и много тънко усещат такива неща.
35. Любов
За къде без нея?
Автор: Петя Кутлева
Научи ме на това
Училище Merry Moppet Preschool & Belmont Oaks Academy, Белмонт, Калифорния. Тук душевното благополучие на децата е поставено най-високо в дневния ред. Всеки петък, децата могат да донесат любимата си играчка, а любимите им книжки са с тях ежедневно. Всяка седмица, училището организира по едно весело събитие – например „Ден на лудите прически", „Ден по пижами" и т.н. Всяко дете от класа има собствена малка кутия – подобно на пощенска. В нея учителите могат да оставят материали за домашна работа, план за предстоящите занятия през седмицата или бележки до родителите им. Именно в тези кутии е открито и следващото писмо.
Правила за възпитание на щастливи деца, написани от дете. Към майките.
1. Не ме заблуждавай, аз зная, че не си длъжна да изпълняваш всичките ми желания.
2. Не се страхувай да бъдеш откровена с мен.
3. Не ми давай да привиквам към лоши навици. Да отвикна от тях после, ще ми бъде много по-трудно.
4. Не ме карай да се чувствам така, сякаш моето мнение няма никакво значение. В такива моменти, аз започвам да се държа още по-лошо. Трябва да знаеш това.
5. Не ме поправяй и критикувай в присъствието на други хора. Аз разбирам всичко много по-ясно, когато с теб разговаряме очи в очи.
6. Не ме карай да се чувствам така, сякаш моите грешки са страшни престъпления.
7. Не ме защитавай през цялото време от последиците на моите постъпки. Аз трябва да се науча да поемам отговорност за всяко свое действие.
8. Не обръщай внимание на малките ми капризи – понякога просто ми се иска да пообщувам с теб.
9. Не се разстройвай твърде силно, когато ти казвам, че те ненавиждам – това не е вярно, просто се бунтувам против властта, която имаш над мен.
10. Не ми давай напразни обещания. Ще бъда наранен, ако ти не ги изпълниш.
11. Не забравяй, че все още не умея смислено да споделям всичко, което чувствам.
12. Не искай от мен истината, когато си сърдита. Навярно страхувайки се, ще ти кажа някоя лъжа.
13. Не бъди непостоянна. Това силно ме плаши.
14. Не оставяй въпросите ми без отговори. Ако не ги получа от теб, аз ще опитам да ги потърся на друго място.
15. Не ми казвай, че моите страхове нямат значение. Те са важни за мен, съвсем не са малки, и на мен ми става още по-страшно, когато ти не разбираш това.
16. Не се опитвай да бъдеш съвършена и безгрешна. Ще бъда разочарован, когато открия, че това не е истина.
17. Не мисли, че когато ми се извиняваш, това е нещо под твоето достойнство. Когато не си права и ми се извиниш, ти ме учиш да постъпвам по същия начин.
18. Не забравяй, че аз раста бързо. И на теб ще ти се налага да се пренастройваш и променяш твърде често.
19. Не ми забранявай да експериментирам. Без това не бих могъл да се развивам. Направи ми тази услуга.
20. И накрая – помни, че не бих могъл да порасна и стана щастлив човек, ако не съм обичан у дома – силно, много силно. Но ти знаеш това!
Източник: www.webstage.bg
Училище Merry Moppet Preschool & Belmont Oaks Academy, Белмонт, Калифорния. Тук душевното благополучие на децата е поставено най-високо в дневния ред. Всеки петък, децата могат да донесат любимата си играчка, а любимите им книжки са с тях ежедневно. Всяка седмица, училището организира по едно весело събитие – например „Ден на лудите прически", „Ден по пижами" и т.н. Всяко дете от класа има собствена малка кутия – подобно на пощенска. В нея учителите могат да оставят материали за домашна работа, план за предстоящите занятия през седмицата или бележки до родителите им. Именно в тези кутии е открито и следващото писмо.
Правила за възпитание на щастливи деца, написани от дете. Към майките.
1. Не ме заблуждавай, аз зная, че не си длъжна да изпълняваш всичките ми желания.
2. Не се страхувай да бъдеш откровена с мен.
3. Не ми давай да привиквам към лоши навици. Да отвикна от тях после, ще ми бъде много по-трудно.
4. Не ме карай да се чувствам така, сякаш моето мнение няма никакво значение. В такива моменти, аз започвам да се държа още по-лошо. Трябва да знаеш това.
5. Не ме поправяй и критикувай в присъствието на други хора. Аз разбирам всичко много по-ясно, когато с теб разговаряме очи в очи.
6. Не ме карай да се чувствам така, сякаш моите грешки са страшни престъпления.
7. Не ме защитавай през цялото време от последиците на моите постъпки. Аз трябва да се науча да поемам отговорност за всяко свое действие.
8. Не обръщай внимание на малките ми капризи – понякога просто ми се иска да пообщувам с теб.
9. Не се разстройвай твърде силно, когато ти казвам, че те ненавиждам – това не е вярно, просто се бунтувам против властта, която имаш над мен.
10. Не ми давай напразни обещания. Ще бъда наранен, ако ти не ги изпълниш.
11. Не забравяй, че все още не умея смислено да споделям всичко, което чувствам.
12. Не искай от мен истината, когато си сърдита. Навярно страхувайки се, ще ти кажа някоя лъжа.
13. Не бъди непостоянна. Това силно ме плаши.
14. Не оставяй въпросите ми без отговори. Ако не ги получа от теб, аз ще опитам да ги потърся на друго място.
15. Не ми казвай, че моите страхове нямат значение. Те са важни за мен, съвсем не са малки, и на мен ми става още по-страшно, когато ти не разбираш това.
16. Не се опитвай да бъдеш съвършена и безгрешна. Ще бъда разочарован, когато открия, че това не е истина.
17. Не мисли, че когато ми се извиняваш, това е нещо под твоето достойнство. Когато не си права и ми се извиниш, ти ме учиш да постъпвам по същия начин.
18. Не забравяй, че аз раста бързо. И на теб ще ти се налага да се пренастройваш и променяш твърде често.
19. Не ми забранявай да експериментирам. Без това не бих могъл да се развивам. Направи ми тази услуга.
20. И накрая – помни, че не бих могъл да порасна и стана щастлив човек, ако не съм обичан у дома – силно, много силно. Но ти знаеш това!
Източник: www.webstage.bg
ИНСТРУКЦИЯ ЗА РОДИТЕЛИ
Общи съвети:
1. Не се скъпете на похвали.
2. Хвалете детето, критикувайте изпълнението.
3. Даже в морето от неуспехи може да се намери островче на успеха и да се закрепите за него.
4. Поставяйте пред детето само конкретни цели.
5. Не поставяйте няколко задачи едновременно.
6. Формулата «отново ти не…» - е най-сигурният път към израстване на неудачника.
7. На децата не бива да се натрапват възгледи, мнения на родителите по дадените за изпълнение задачи. Родителите могат заедно с детето си да обсъждат варианти на действие, да помагат в подбора на определени средства за достигане на целите.
10. Детето расте и се възпитава в общуване с хората, които го разбират и уважават, обичат го и дружат с него.
11. След всяка контролно-оценъчна работа в спокойна и предразполагаща обстановка поговорете с детето как да му помогнете, за да постигне още по-голям успех, така че изискванията на учителите да бъдат изпълнени.
12. Не бива да се предявяват към детето такива изисквания, каквито то не може да изпълни.
13. Необходимо е вкъщи да се създават условия, в които детето да чувства, че учението е социално значимо дело, чийто резултат от неговите познавателни старания извиква поощрителен отклик в семейството.
14. Добре е да се показват на роднини и близки писмените работи на детето, с които се гордеете.
15. Нека детето да чува коментарите на възрастните, разкажете му за отзивите, които са дали вашите познати за неговите писмени работи.
16. Детето трябва да бъде уверено, че родителите му се гордеят с него.
17. Необходимо е да се проявява постоянен интерес към делата на детето, да се разграничават грижите, успехите и неудачите.
18. Обръщайте се към детето като към възрастен човек, като пълноправен участник в семейния живот.
19. Учебните постижения на детето трябва да се възприемат като принос на детето в живота на семейството.
Ролята на родителите при изпълнението на домашните работи
1. Помощта от възрастните трябва да се изразява само в създаването на външни условия за работа: организация на работното място и планиране изпълнението на задачи;
2. Изключва се намесата на родителите в подготовката на домашните задачи по отношение на съдържанието.
3. Всяка задача, изпълнена от детето, трябва да бъде проверена и оценена. Резултати няма, ако процесът на работа не е оценен. Детето трябва да знае, че се е справило, а това, което не умее да прави все още, за него е нужно да поработи.
4. Домашните могат да служат като средство за поддържане на познавателния интерес. Такива задания имат творчески характер. Те не са задължителни и детето избира само онези от тях, които го привличат. При изпълнението на задачите взимат участие и възрастните. По правило такива работи се оформят по определен начин и се подписват и от детето, и от родителите му.
5. В работата непременно се отбелязва кой е помагал на детето и тя се приема като резултат от сътрудничеството на детето с този член от семейството.
6. Домашните работи могат да играят ролята на своеобразна рефлексия, когато детето разказва на родителите си как се е представило в училище. Задачата на възрастните е да го изслушат внимателно, да проявяват интерес и разбиране към неговия разказ, да задават въпроси.
7. Детето привиква старателно да подготвя домашната си работа и когато то се справи успешно, без помощта на възрастния, това му носи удовлетворение и увереност в собствените сили.
Детето ще израсте като неудачник и невротик, ако използвате изрази като:
1. „Излез”, „ не ми пречи”, „зает(а) съм”;
2. Силните хора не плачат;
3. Ти винаги правиш всичко не както трябва.
4. Ти си лош и аз такъв не те обичам;
5. Ти всичко правиш по-лошо от другите;
6. По-добре да не те бях раждала;
7. Колко много сме ти дали, а ти…
8. Ако ти така почнеш да се държиш, с теб никой няма да дружи (няма да те обича, няма да се ожени за теб и т. н.)
9. Неправилно! Това трябва да се направи по друг начин!
10. Колко пъти съм ти казвала, но ти всичко правиш наопаки!
11. Не вярвай на никого – всички лъжат!
12. Бог ще те накаже!
Детето ще израсте щастливо и успешно, ако му казвате:
1. Сега ми е нужна помощта ти - или - докато с теб заедно направим това, разкажи ми какво се е случило.
2. Поплачи си – ще ти олекне!
3. Ти си такъв умник, юнак, също като баща си (или майка си)!
4. Аз те обичам, ти си добър и умен, но сега съм огорчен от твоето поведение и се чувствам зле.
5. Днес си се справил по-добре от вчера, защото си се постарал!
6. Ние те чакахме да си дойдеш! Какво щастие е, че те има! Какво бихме правили без теб!
7. Ние те обичаме, разбираме и се надяваме на теб!
8. Интересно ни е да чуем мнението ти.
9. Както ти се отнасяш към хората, така и те ще се отнасят към теб. Ако ти ги обичаш и разбираш и те ще ти отвърнат със същото.
10. Хайде да видим как това може да стане по-добре! Да опитаме още веднъж!
11. Избирай приятелите си сам и помни, че всичко в живота ти зависи от теб!
10 повели за всички родители
от Карина Хачадурян
Какви ли не съвети сме чували за отглеждането на деца. Всяко поколение си има свои правила, стереотипи и конфликти. Следващото поколение винаги носи промяна и проправя свой, уникален път. Има обаче правила, които остават непроменени с времето, дори с вековете. Универсални съвети, които са изпитани от много поколения родители и са доказали своята ефективност и съдържание.
Интересно свидетелство за опита и вижданията на родителите от преди няколко века са десетте заповеди за родители, намерени в „Домашната енциклопедия” на Екатерина Втора. Те се оказват толкова популярни, че оцеляват до днес и се разпространяват не само в Русия, но и по целия свят. Ето какво гласят те:
Не очаквай, че детето ти ще прилича на теб или ще се оформи такова, каквото ти си представяш и искаш. Помогни му да бъде себе си, а не теб.
Не очаквай отплата от детето за това, което правиш за него. Ти си го дарила с живот, как е възможно човек да се отплати за това? То на свой ред ще дари живот на други, това е необратимия закон на благодарността.
Не прехвърляй върху детето своите обиди и разочарования, за да не хапваш горчив хляб на старини. Каквото пожънеш, това и ще посееш.
Не си мисли, че детето ти принадлежи, то е Божие създание.
Не гледай на проблемите му от високо, тежестта им е точно толкова голяма, колкото са и твоите, а дори може би и повече, тъй като детето още няма изградени навици за справяне с препятствията.
В никакъв случай не си позволявай да го унижаваш.
Не се измъчвай, че не смогваш да постигнеш нещо за своето дете, притеснявай се ако е във възможностите ти, но не го правиш.
Каквото и да направиш за детето, то никога не е достатъчно, важното е да се опиташ да дадеш всичко от себе си.
Научи се да обичаш и чуждите деца. Никога не прави на другите това, което не искаш и те да правят с твоето.
Обичай детето си такова, каквото е – успешно или неудачно, темпераментно или не… Радвай му се, общувай с него – то е дар от Бог, празник, който е все още с теб.
от Карина Хачадурян
Какви ли не съвети сме чували за отглеждането на деца. Всяко поколение си има свои правила, стереотипи и конфликти. Следващото поколение винаги носи промяна и проправя свой, уникален път. Има обаче правила, които остават непроменени с времето, дори с вековете. Универсални съвети, които са изпитани от много поколения родители и са доказали своята ефективност и съдържание.
Интересно свидетелство за опита и вижданията на родителите от преди няколко века са десетте заповеди за родители, намерени в „Домашната енциклопедия” на Екатерина Втора. Те се оказват толкова популярни, че оцеляват до днес и се разпространяват не само в Русия, но и по целия свят. Ето какво гласят те:
Не очаквай, че детето ти ще прилича на теб или ще се оформи такова, каквото ти си представяш и искаш. Помогни му да бъде себе си, а не теб.
Не очаквай отплата от детето за това, което правиш за него. Ти си го дарила с живот, как е възможно човек да се отплати за това? То на свой ред ще дари живот на други, това е необратимия закон на благодарността.
Не прехвърляй върху детето своите обиди и разочарования, за да не хапваш горчив хляб на старини. Каквото пожънеш, това и ще посееш.
Не си мисли, че детето ти принадлежи, то е Божие създание.
Не гледай на проблемите му от високо, тежестта им е точно толкова голяма, колкото са и твоите, а дори може би и повече, тъй като детето още няма изградени навици за справяне с препятствията.
В никакъв случай не си позволявай да го унижаваш.
Не се измъчвай, че не смогваш да постигнеш нещо за своето дете, притеснявай се ако е във възможностите ти, но не го правиш.
Каквото и да направиш за детето, то никога не е достатъчно, важното е да се опиташ да дадеш всичко от себе си.
Научи се да обичаш и чуждите деца. Никога не прави на другите това, което не искаш и те да правят с твоето.
Обичай детето си такова, каквото е – успешно или неудачно, темпераментно или не… Радвай му се, общувай с него – то е дар от Бог, празник, който е все още с теб.
КАК ОБЩУВАМЕ С ДЕТЕТО СИ?
/ТЕСТ за родители/
Оценете всеки отговор от 0 до 3 точки
I.КАКВА Е МОЯТА ПРИВЪРЗАНОСТ КЪМ ДЕТЕТО:
1.Не мога дори една седмица без него
2.То е всичко за мен
3.Ако обстоятелствата налагат, винаги можем да се разделим
4.То е част от моя живот
II.КОЙ СЕ ГРИЖИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО МУ:
1.Аз
2.Двамата родители
3.Всеки, който има възможност
4.Училището
III. ВРЪЩАМ СЕ СЛЕД НАПРЕГНАТ ДЕН С МНОГО НЕПРИЯТНОСТИ
1.Моля детето да не ме безпокои за 1-2 часа
2.Споделям всичко с него
3.Разказвам целия си ден на съпруга/та/ в присъствието на детето
4.Мълча мрачно целия следобед
IV.КОГАТО ОТИВАМЕ НА ПОЧИВКА:
1.Интересувам се от неговото мнение и го вземам предвид
2.Интересувам се от желанието му но не го вземам предвид
3.Не се интересувам от желанието му
4.Не почиваме заедно
V.АКО ДЕТЕТО ПРОЯВИ ЗАВИСТ КЪМ БРАТ СИ /СЕСТРА СИ/,АКО СА ПО-МАЛКИ:
1.Скарвам му се и го наказвам
2.дълго му обяснявам, че децата, когато са по-малки, са много мили
3.С приказки се старая да му внуша, че малките деца изискват повече грижи
4.Поставям му повече задачи от обикновено, свързани с грижите към малкото дете
VI.СЛЕД СЕМЕЕН СКАНДАЛ
1.Казвам му,че мама /татко/ е малко ядосана и разстроена и ако потърпи, всичко ще се оправи
2. Дълго притискам детето до себе си и го милвам, докато се успокоя
3. Скандалите не са за деца, отвеждам го да спи /да играе/
4. Обсъждаме колко лошо е постъпил татко /мама/
VII.ВЪЗПИТАНИЕ НА ТРУДОВИ НАВИЦИ
1.Винаги му говоря, че ако не учи, ще си изкарва прехраната трудно и в името на бъдещето го освобождавам от домашни задължения в домакинството
2.Задълженията на всички се разпределят според способностите
3.Ако реши, може да свърши някоя работа
4.само ако му остане време след уроците
VIII.С КАКВИ ПАРИ РАЗПОЛАГА ДЕТЕТО
1.Старая се да му осигуря толкова, колкото на другите деца
2.Парите се разпределят според възможностите, но за закуска на детето са осигурени
3.Колкото ми поиска
4.Колкото поиска от мен, но винаги му напомням,че мие много задължено /3/
IX.ПРЕДИ ДА СИ ЛЕГНЕ ВЕЧЕР:
1.Изпитвам го за уроците,които е подготвило през деня
2.Играем най-различни игри и дълго му разказвам /чета/
3.Забравям заръката си за следващия ден
4.Пожелавам лека нощ
X.ПРИЯТЕЛИТЕ НА МОЕТО ДЕТЕ
1.Нямам право да ги избирам вместо него
2.Каня на гости по-умните и по-будни деца
3.Не ми харесват, предпочитам да се стои вкъщи
4.след като се запозная с тях, само мимоходом и индиректно давам мнение за тях
XI.ИЗВЪНУЧЕБНО ЗАНИМАНИЕ НА МОЕТО ДЕТЕ:
1.Не знам
2.Насочих го към чужди езици /писане, рисуване/
3.Оставих го да опита от всичко и сега се занимава с това, което най-много му харесва
4.Заедно ходим на курс по чужди езици /музика, рисуване.../ и винаги го придружавам
XII.ТРЯБА ЛИ ДА БЪДЕ ОТЛИЧНИК ДЕТЕТО МИ
1.Няма значение, само до се чувства добре
2.На всяка цена
3.Добре би било
4.Оценката в повечето случаи не е критерий
XIII.ОТНОШЕНИЕТО КЪМ СПОРТА :
1.Не трябва да спортува,ще се разболее
2.Спортът е хубаво нещо
3.Само ако има изглед за победа
4.използваме свободното време за излети
XIV.АКО ДЕТЕТО МИ ПОЛУЧИ ДВОЙКА
1.Удрям му шамар, наказвам го, не слушам извиненията и обясненията му
2.Не може да получи двойка - учителят е сгрешил, срещам се с него
3.Обаждам се на учителя по телефона,за да го наругая
4.Случва се, но ако се повтори, търсим заедно причините
XV.АКО ПОЛУЧИ ШЕСТИЦА :
1.Цял ден не мога да му се нарадвам и за всичко му угаждам
2.Така трябва да бъде, но за всеки случай му купувам нещо, за да го поощря
3.Браво
4.Заедно разсъждаваме:"Браво!-А как мислиш, заслужаваш ли?"
XVI.ДОВОЛНИ ЛИ СТЕ ОТ УЧИТЕЛЯ:
1.Щом е на това място, такъв трябва да бъде
2.Да, с известни резерви,които не споделям с детето
3.Не, много субективно оценява децата
4.Не, тормози детето
XVII.СЛЕД РОДИТЕЛСКА СРЕЩА
1.Обсъждаме всичко около масата в присъствието на детето, с най-големи подробности
2-Обсъждаме заедно това, което може да бъде казано пред детето, сами разискваме останалото
3.Смея се на учителите, подигравам ги, също и за родителите на другите деца в присъствието на детето
4.Родителската среща е за нас, не за детето
XVIII.АКО ИМАМ ДВЕ ДЕЦА ,НЕКА ЧЕСТНО ПРИЗНАЯ :
1.Обичам по-амбициозното
2.Обичам по-гальовното
3.Старая се да обичам и двете еднакво
4.Щом са мои деца, трябва да ги обичам
Съберете точките и проверете какъв родител сте
ОТГОВОРИ
46-60 точки: Вие те тиран, макар в добрия смисъл на тази дума. Вие обсебвате всецяло детето, заангажирате вниманието му единствено и само със себе си. Отрупвате го с постоянни грижи и внимание, които му пречат да се изяви като самостоятелна личност. Не се привързвайте прекалено. Детето има право на самостоятелен живот
30-45точки: Вашата привързаност не е така задушаваща, но вие държите детето ви непременно да успее,да се изяви, да ви надмине,да постигне това, което вие не сте успели. Загрижеността за неговото бъдеще е много хубаво нещо, но прекалената амбиция убива индивидуалността и често има обратни резултати. С една дума, ако трябва да ви определим, вие сте амбициозен родител.
15-29 точки: Вие цените преди всичко индивидуалността на младия човек, отнасяте се с много внимание към неговите проблеми, но не му натрапвате своето мнение.Стараете се да вплетете хармонично двата различни свята-вашия и този на детето така, че без особени сътресения да опознае то големия свят и да премине в него като носи отговорност за своите постъпки. Браво!
0-14 точки: Внимание! Когато човек създаде нещо, той поема отговорност за него, още повече, че то е едно дете! Вие сте незаинтересован родител и оставяте голям дял във възпитанието му на улицата, училището, другите. Не мислите ли, че то има нужда от вашия съвет, мнение, внимание?
Даян Луманс
Ако можех да отгледам детето си отново
Щях най-напред да се погрижа да има самочувствие,
а след това дом...
Щях повече да рисувам с пръсти
и по-малко да соча с пръст...
Щях да отделям по-малко внимание на грешките
и повече на близостта...
Щях да гледам по-малко часа
и час по час да си отварям очите...
Щях да искам по-малко да знам
и повече да обичам...
Щях да ходя повече на екскурзии
и повече да пускам хвърчила...
Щях да престана да си играя на сериозна
и сериозно да играя...
Щях повече да тичам през полята
и да зяпам звездите...
Щях повече да гушкам
и по-малко да дърпам и тегля...
Щях по-честичко да виждам
дъба в жълъдчето...
Щях по-рядко да съм твърда
и да утвърждавам по-често...
Щях по-малко да ратувам за любовта към силата.
И да се грижа повече за силата на любовта…
Ако можех да отгледам детето си отново
Щях най-напред да се погрижа да има самочувствие,
а след това дом...
Щях повече да рисувам с пръсти
и по-малко да соча с пръст...
Щях да отделям по-малко внимание на грешките
и повече на близостта...
Щях да гледам по-малко часа
и час по час да си отварям очите...
Щях да искам по-малко да знам
и повече да обичам...
Щях да ходя повече на екскурзии
и повече да пускам хвърчила...
Щях да престана да си играя на сериозна
и сериозно да играя...
Щях повече да тичам през полята
и да зяпам звездите...
Щях повече да гушкам
и по-малко да дърпам и тегля...
Щях по-честичко да виждам
дъба в жълъдчето...
Щях по-рядко да съм твърда
и да утвърждавам по-често...
Щях по-малко да ратувам за любовта към силата.
И да се грижа повече за силата на любовта…